От различните . . .

Августин Петров - 01.07.2012
_____________________________

Започвам пак да пиша, ставам сигурно банален,

По-добре банален, но не и комерсиален.

Защото какъв ви е комерса който харесвате,

От правилния път постепенно се отплесвате.

Изрусени педали, разни голи жени,

ММА-ейци вандали, слава с пари.

За кинти в днешно време всеки се отдава,

Майната им на музиката, рапа и поезията, държавата ни е такава.

И всичко това никак не звучи смешно,

Един живот имаме, но като че ли живеем го грешно.

Лесно е да видиш на кой за какво му пука,

Влез в нета, погледни статусите във Фейсбука.

Вървежни миндили качват снимки в кенефи,

Оформено тяло, но акъл без релефи.

На популярност се радват, че са много желани,

Коментарчета многобройни от някакви селски Донжуани.

Предизвикателна стойка, поглед като в леглото,

Изсипват грима и щракват новото фото.

Вирват носа и се мислят за известни,

Лъскави дараци и то многоместни.

И не чакат те на обикновени момчета,

Биват резерве само за ВИП сепарета.

Продават се „трудно”, за евтини питиета,

Купуват ги малоумно разни ходещи портмонета.

Някакви татуирани псевдо мъжлета,

Вървят наперени, че с онез миндили им е излязъл късмета.

Големи изглеждат, но вътрешно са джуджета,

Правят се на попове, но са всъщност валета.

Ежедневие прекарано в скъпи кафенета,

А от вас доволна ли е майка ви клета?

А щом не си такъв, не биваш забележим,

Не ща такива да ме отразяват, така ще продължим.

Гледам ги в очите, виждам неодобрения,

Откога стана тъпо да пишеш стихотворения?

Защо е недостатък това да си честен,

Когато си искрен, бързо биваш изместен.

Имаш си мнение и то е различно,

А те са фалшиви, държат се двулично.

И това е причината поради която не ставаш,

Нищо не си взел, но продължаваш да даваш.

И точно затова пиша по същество,

Как здрав да останеш в така болно общество.

Доброто което правиш ще бъде забравено, но продължавай,

Ще се чувстваш изоставено, но всяка нощ, все по-добър лягай.

С чест и откровеност, още утре си затрит,

Но въпреки това, бъди честен и открит.

Това което градиш с години, може за секунди някой да го разруши,

За безчувствие няма ваксини, въпреки това да градиш продължи.

Щом постигаш цели, от толкова нападки трябва да носиш доспехи,

По теб ще плюят подивели, но въпреки това имай успехи.

Пиша го сега, този стих не е архив,

Живеем в свят, в който правият е крив,

В такъв, от лошото отровен,

В който здравият го гледат като болен!

И това бе поздрав за онези прозаичните,

Кратко възмущение от истинските, от различните . . .