Тогава идва музата . . .

Августин Петров - 08.05.2012

___________________________________

Дай ми рими, писна ми от прози,
Не пиша аз от щастие, а заради моменти като този.
Когато в мен блъскат се смесени чувства,
Тогава изразявам себе си в писмени изкуства.
Когат’ се задушавам, липсва кислород,
Тогава вдъхвам аз на думите живот !
 
Бушуват в мен гнева, яростта и омразата,
Цветята са увяхнали, празна е вазата.
В също време чувствам болката и тъгата,
Мрачна и студена, черно-бяла е дъгата.
 
Въртя се в кръг от любопитство и от страх,
За съвет не мога да Го моля, Библията хванала е прах.
Често ми се случва, чъвствам се предаден,
За злоба и за мъст, човекът винаги е гладен.
Хората по подразбиране, раждат се добри,
Растат в среда погрешна, облъчват ги злини.
 
И в също време отвътре изгаря ме любов,
Любов неопределима, може би не съм готов.
Незабравима, тук е самотата,
До мене няма никой, а нали за двама бе играта?

В края на картинката, като че ли липвсва нещо,
Сърцето си докосвам, успокоявам се, още е горещо.
В крайна сметка и от безразличието си има капка,
Представете си толкова продукти, дали мешаницата е сладка...
 
Не, не е, даже доста е горчива,
От толкоз капки разноцветни, чашата прелива.
Преля и разсипа се по пода,
Римите са тежки, наляга ме умора.

И не в момент на радост,
А във време на безваластие,
Хващам химикала си със гадост,
Пиша от нещастие.
 
Гърдите изтущени, крият се под блузата,
Когато чувствам празнина, тогава идва музата . . .