Слънцето и луната . . .

Августин Петров - 29.09.2012
_____________________________

Уморих се, уморих се вече,

Слънцето да гоня, а то стои си там далече,

Вятъра да спра, а той продължи си да си духа,

Опитах с пръст да го допра, а той носи само разруха.

-

Главата потопих, 

Опитах се вълните да обърна,

От сянката се скрих, 

А морето пак назад ме върна.

-

Ледове сковани, 

Опитах да ги разтопя,

Лекарство търсих за дълбоки рани, 

Исках счупено да залепя.

-

Мъчих немите да проговорят, 

С вълшебни думи да напреднат,

Врати стоманени да се отворят, 

И слепците да прогледнат.

-

Звездите молех да останат, 

Дори когато светло е небето,

Зло и завист исках да престанат, 

Да ми върнат всичко взето.

-

Листата от дърветата 

Не трябваше да падат,

Наточени са остриетата 

И верните за чужди грешки страдат.

-

„Тъга и самота, 

Отново вплели са ръце”,

Оставам жаден, без вода, 

С тежко тупкащо сърце.

-

Таз история ще прекратя, 

Любовта отдавна спряла е да диша,

Жалко, уморих се да градя, 

Уморих се вече и да пиша.

-

От това най-много се боих, 

Загубена е войната,

И в едно се убедих, 

Слънцето няма как да срещне Луната . . .