Августин Петров - 11.07.2012
_____________________________
Имало време едно,
Добро момче и момиче добро.
Никак не било леко тяхното минало,
Болка и мъка все ги застигало.
Пред мравка се спирали, правели й път,
Но живота си труден, все не съумяваха да наредят.
С душа смирена, търсещи любов,
Посрещали те всеки изгрев нов.
Но съдбата била все така лоша,
Пращала им „половинки” ставащи само за коша.
Разочарование поредно, всеки път преглъщали,
Страница нова все по-трудно отгръщали.
Въпреки всичко, не можели да мразят,
Усмивката на лицето успявали да запазят.
С нея лошо привличали, тактика грешна,
Но един светъл ден, точно тази усмивка ги срещна.
Този път, като че ли различно се оказа,
Разкъсаха се облаците и слънцето се показа.
Отиде си мрака, соленият дъжд спря,
Може би това бе знака, лъч единствен точно над тях изгря.
Дни и нощи все заедно бяха,
Лошите спомени сякаш умряха.
Тяло в тяло, очи във очи,
Щастието било цяло, и Дяволът се смири.
Дори когат' тъмота падала, над тях блещукали светлини,
Пълна луна и безброй ярки звезди.
Прегръдки вкопчени, като две ледени висулки,
Щом устни докоснели, над тях лудо танцували десетки светулки.
Тя не искала пари, той не търсел власт,
Един в друг всичко намирали, неописуема страст.
История като тяхната нямало втора,
Ласки, милувки, без капка умора.
Успешно преминали онзи изпит суров,
Забравено чувство, наричало се любов.
Но ето, че прозвуча отново грешна тоналност,
Бе твърде красиво за да бъде реалност.
Бе твърде чисто за да остане неопетнено,
Сърцето отново ще бъде ранено.
Слънцето залезе, цветето ще загине,
Момичето трябвало от града да замине.
Нещастни били, сълзи горчиви се лееха,
„Моля те, не го прави”, устата на момчето друго да кажат не смееха.
Съжаляваше момчето за две думи неказани,
Мъчеше го което, от съдба нечестна отново наказани.
Ето, че идва денят нежелан,
Любимата отново ще се превърне във блян.
Не мога да опиша как тогаз той се чувстваше,
Нямаше сили да диша, държеше я и не пускаше.
Две ръце се разделиха, гръм удари в небето,
Идва краят на стиха, идва краят и на момчето.
Любовта от ръцете, безбожно бе им отнета.
-Сбогом, Ромео!
-Обичам те, Жулиета !
0 коментара:
Публикуване на коментар