Виновен . . .

Августин Петров - 31.01.2012

_______________________________

Виновен ли, що е то вина,

Що е то да правиш сянка ти на нечия съдба ?

 

Виновен бях, че свършваше денят и слънцето залязва
Виновен бях, че все някой зад гърба ви се изказва.
Виновен съм, че пропуснахте си шанса,
А може би виновен, че тъмен е в портрета ви нюанса.

 

Виновен бях, че злините отвътре ни изядоха,

Виновен бях, че приятелите скъпи ни предадоха.
Виновен съм, че изгуби последна опора,
Виновен съм, че си все на позиция втора.

 

Виновен съм, че тъй далече са звездите,
Виновен съм, че тъй дълбоки са водите.
Виновен бях, че нищо нямате в гърдите,
Виновен бях, че за да ги изпълните никога не ви стигнаха парите.

 

Виновен съм, че често чувстваш самота,

Виновен съм, че рядко срещаш любовта.
Виновен бях, че тя избяга с него,
Виновен бях признавам и за глупавото его.

 

Виновен съм, че за жълтици се продаде,
Виновен съм, без битка се предаде.
Виновен бях, че сте лъскави, но не блестите.
Виновен бях, че тъй трудно се леят сълзите.

 

Виновен съм, че с маска ви залъга актьора,

Виновен съм, че сме вече далеч от определението „хора”.
Виновен бях, че пламъкът спрял е да отделя топлина,
Виновен бях, че отдавна си замина онази човещина.

 

Виновен съм за всичките лъжи изречени,

Поемам аз вината и за душите ви обречени.
Виновен бях, че мечтите вкара си в затвора,
Виновен бях, че на Коледа овяхнал е бора.
Виновен съм, че лятото толкоз бързо отмина.
Виновен съм ви сигурно и за шибаната зима !?

 

Има ли значение кой какво ще вземе,
Нали вината никога не е във тебе.
Отслабнали пръсти, отворен юмрук,
Но не заради теб, нали тя винаги е в друг.

 

Написано бе туй в онзи ден дъждовния,

Желание последно, осъден е виновния.

 

И утре няма да съм тук, а там покойник,
Спокойни ли сте вече, нали ви трябваше виновник . . .