Августин Петров - 29.04.2012
__________________________________
И тази нощ ще го направя,
От нуждата да пиша, как да се избавя?
Натоварен с непосилната задача,
Когато ме спират, да продължавам да крача.
Никога на колене няма да се влача,
Светлината се превръща в сянка, идва здрача.
За пореден път ръцете с рими ще боравят,
Стиховете ще останат, дори когато мене ме забравят.
Тез греховни пръсти, чисти думи пишат,
Допри с ръка екрана, стиховете дишат !
Със съдба неверна, завинаги орисан,
Грешах и ще греша, от Рая съм отписан.
Сблъсаците с „хора”, направиха ме черен,
Всички ме предават, на кого да бъда верен ?
Предадоха ме чувствата, показаха ми грешен път,
Гръб ще им обърна, ще ги оставя да умрaт.
Нека си заминат, в тъмното да бродят,
Повече не са ми нужни, до нищо хубаво не водят.
Затварят ни първо очите, а после ни подвеждат,
Хората в душа отворена не влизат, те просто разглеждат.
Както цветето без слънце, сърце без обич гние,
Сърцето ми увяхна, причинихте ми го вие.
Вие които ограбвахте ме ден след ден,
Вие които хладнокръвно скрихте слънцето от мен.
Небето мрачно, от вените ми живота отнемаше,
Беше страшно, всеки по малко от мене си вземаше.
Крадец , до мен не се доближавай,
Не искам повече да се мъча, хайде продължавай !
И малкото хартисало, давай, прибери си,
Доволен ли си вече? Моля те, върви си !
Върви далеч и назаде се не връщай,
Тялото ми изстуди, другиго прегръщай.
Остана само гнева, яростта и омразата,
Ето, че не можах да се опазя от заразата.
И въпреки всичко, не желая да ви отмъщавам,
Не ще бъда такъв, от каквито се отвращавам.
Да не се предам, това си обещавам,
А на вас, неверници, даже ви прощавам.
След дълги нощи осъзнах защо от мене грабехте,
Защото искахте нещо, което в себе си нямахте !
Че съм лош, често бивам обвинен,
Но те не ме разбират, със безчувствие съм заразен.
От тогава чакам да срещна противоотровата,
Това е истината – жестоката, суровата . . .
0 коментара:
Публикуване на коментар