_____________________________
Телефонът звънва и денят започва,
Топъл, светъл лъч към мене се насочва.
Лежа си аз, усещам нещо нежничко ме милва,
Да се събудя, тъй приятно ме подсилва.
Надигам глава, отварям очи,
Не беше слънцето, а беше ти...
Слънце мое, целувам те, любима,
Обичта към теб е толкова неизмерима.
Чуваш ли, щастлив съм, че те има,
Единствена разтапяш ледовете ти на мойта зима.
От толкова тъга сме ден след ден заобиколени,
Но ти повярва в мен, забърса и сълзите ми солени.
Време да сме заедно, никога не стига,
Тъмна и студена, нощта ни пак застига.
Колкото и да се борим от съня да бягаме,
Наляга ни умора, стана време да си лягаме.
Говори ми нещо, не искам да заспя,
Колкото и в теб да гледам, не мога да се насладя.
Щом те аз не виждам, имам чувство, че те няма,
Черно става щом очи затворя, празнината е голяма.
Ела, цяла нощ към мен ще те притискам,
Прегръщам те и обещавам, няма никога да спра да стискам...
Телефонът звънва и денят започва,
Полъх мразовит към мене се насочва.
Надигам глава, отварям очи...
Къде изчезнало е слънцето? А къде си ти ?!
Не, не искам и от теб да правя спомен,
От любовта изпъден, чувствам се бездомен.
Толкова е тъмно, никъде не те съзирам,
Дяволите да ме вземат, леглото ми не е голямо, но пак не те намирам.
Тогава слънцето изгря, прогледнах и те нямаше,
Отново погледът склоних, какво ли друго ми оставаше.
Лъчът студен, сам в леглото ме завари,
Туй било е просто сън сънуван на 14-ти Февруари . . .
0 коментара:
Публикуване на коментар