Грешната нота . . .

Августин Петров - 17.12.2011

 

Започвам аз отново да запълвам листа бял,

Ако не го правя, каза ми Преслава, ще съм жив, но не и цял.
Вече даже и не помня откого и по колко аз съм крал,
Бъдещето не дошло, на зарове съм проиграл.

 

Трудно е да спазваш правата линия,
Живота няма вкус на шоколад и ванилия.
Кои сме ние, туй пък що за въпрос е ?
Мислите си вече, писателя колко прост е.

 

Но я замислете се отново,
Виждате ли, отговора не идва наготово.
Живеем си животеца и мислим, че нещо постигаме,
Но дойде ли препядствие, започваме бързо да мигаме.

 

Таз история е жалка,
тези стихове и те,
Но по-добре със лист и химикалка,
А не във кръчма пред изпразнено шише!

 

За какво ли пак ще пише тоя бла бла бла,
Естествено за нищо вие нямате вина.
Ква’ вина, то вие нямате акъл,
Бил съм като тях, но да се върна вече никога не бих могъл.

 

Небето над вас е мрачно и дъжд отгоре ви се сипе,
Каква стойност имат хартийките щом от сълзи са мокри парите !?
Лека полека отказват се, намалява хорото,
Още щом пада, във въздуха овяхва листото.

 

Хвърчите по дърветата и си мислите колко сте красиви,
Слезете ли на земята като листото, отвътре сте сиви.
Безцелие, безразличие, никаква воля,
Деца, лесно ще ви отмие пороя!

 

За промяна нужно е понякога едно единствено хващане,
Претендирате за класа, а тя е на изплащане.
Докога ще живеем живот за който плащаме наем,
Ще дойде време, ще бъде късно да търсим души назаем.

 

Всеки ден се разминаваме, но не можем да се познаем,
Здрасти, аз съм оня от „бележките”, искаш ли да се запознаем?
Знаеш ли какво? Ари малко да се осъзнаем,
В живота всичко връща се, и аз и ти го знаем.

 

Откога за да получаваш трябва да си нахален,
Защо превръща се във слабост, това да си морален.
Убихте тръпката, стана виртуална,
Сръчкване, писмо, всяка свалка толкова банална.

 

Девойките, те станаха еднакви,
А уж снимките различни и от ъгли всякви’.
Спокойно, знам, че мисълта ми далеч не е гениална,
Кога ще се изправиш от таз поза хоризонтална?

 

Я го вижте вий, мъчи се да бъде интелектуален,
Подрежда рими в ред за него рационален.
Сори, копеле, вече с туй не си оригинален,
Погледни наоколо, скивай как се става актуален.
 

Мани тези стихове, те няма да те хранят,
Квото’ и да сториш, щом са хора, винаги ще мамят.
Върви купи си нещо, стани малко по-материален,
Псувай, плюй, ходи наперено, ей тогава ще си пич брутален!
Мани принципите, хвърляй ги в боклука,
Лъжи, кради, обиждай, наранявай, желая ти наслука.

 

Гледам с часове, чета и не мога да усмисля думите последни,
По дяволите Рая, но пак звучат ми те нередни.
Самонадеян рапър или неизживян поет запален... просто тип квартален,
Но отказвам да съм като теб, супер-дупер гъзе, генгстър криминален!

 

Чукът удари, сърцето изнася последна присъда,
Вие сте там където бях, но не искам да бъда!

 

Имах просто нужда нещо да ви рекна,
Нещо да ви рекна....в убийство да ви упрекна !