От автогарата . . .

За какво ли аз да пиша този път,

От толкоз много глупост вече болен е светът.

Няма аз да гледам в чуждата чиния,

Ще надраскам нещо за нашата помия.

Внимание, правя съобщение за бедствена авария,

Вижте как изпразва се иначе красивата България.

Деца, запушете си ушите,

Не искам от сега да ви разбивам мечтите.

Запазете надеждите, но зарежете нагласите,

Тук се мисли само за щракането по масите.

Проблемът почва от пропиляното образование,

То стои такова само по название.

Яж, пий, носи си новите дрехи,

Ако не друго, то туй го може всеки.

Защо на никой за нищо не му дреме,

Защо не мислите и в бъдеще време?

Политиците, в голямото море удавници,

Само че на изборите даваме им плавници.

Отгоре, после хранят ни със крайчета,

А ние подскачаме послушни като зайчета.

Вдигат тока и водата, вдигат и горивото,

А ние вдигаме си чашите и гледаме си пивото.

В речника се заличи думата дарение,

Някъде изчезна и нормалното човешко отношение.

Всеки един от нас живота си тровеше,

На какво ли не сме способни за няколко лева повече?

От толкова измами държавниците ни забравиха,

да заминем е единствения избор който ни оставиха.

Оглеждам се наоколо, има други като мене,

Разочаровани хора бягащи от мрачното си бреме.

За последен път с близки се сбогуват,

Качват се по автобусите, готови са да отпътуват.

Лицето безразлично, виждам че не ги боли,

Очакват да намерят щастие, ще трябва да се задоволят с пари!

Към тях празният ми поглед е насочен,

Защото техният билет не е като моя, техният е еднопосочен.

Знам, че Вий в чужбина живота си към по-добро ще преобърнете,

Но моля Ви отново вкъщи да се върнете.

От чуждото добро вземете,

Но после тук го донесете.

Елате, подайте ми ръка,

Ще изправим заедно страната на крака.

Ето и аз се присъединявам към емиграционната вълна,

Но душата си заравям дълбоко в Стара планина.

Щом мина границата на частици ще се пръсна,

Но когат' си дойда, ще я изровя, ще възкръсна.

Пишейки, в гърлото се образуват бучки лед,

Тъгата в мен е неизмерна, но вече купих си билет.

Сега съм тук, но след малко няма да съм вече,

Съжалявам, не изоставям те, човече.

Някой ден приятелят ти ще се върне,

Спирам, ставам, автобусът ми ще тръгне.

Последните мечти събирам си от тротоара,

Не напускам теб, Българийо, а само таз нещастна автогара . . .

__________________________

Августин Петров  29.07.2011