Разстроен бях, но ето случи се отново,
Засякох те, обърнах се, видях те и готово.
Дори сърцето ми да беше прикрито във обвивка,
Успявах да запазя на лицето своята усмивка.
Точно тя вниманието ти задържа,
Погледна ме, усмихна се и ти не издържа.
Очите светеха като светкавици в небе,
От гласа ти затихна дори и бурното море.
Събуждам се, отново пиша хубави неща,
Лягам си, заспивам и с мен е мисълта,
Че гърбът ме боли, растат ми пак крила,
Усещането върна се, отново тук е любовта.
Сърцето живна, в ритъм радостен заби,
Слънцето изгря и мрака победи.
Душата внезапно престана да кърви,
Добре дошла в живота ми,благодаря че ежедневието ми подслади.
Нека с теб тръгнем напреде двама,
Искам просто да си с мене,писна ми от драма.
Ако знаеш как копнея за твоите милувки,
Пред теб ще бъда истински без никакви преструвки.
Обещавам, няма да съм пак какъвто бях,
Но заклевам те, не бъди такава като тях.
Ако искаш да си моята, а не поредната,
Не прави грешките на първата, на втората, предишната, последната.
Заповядай, мила, и на теб готов съм всичко да ти дам,
По-добре отново наранен, но без да чувствам тази липса откакто съм си сам.
Знам, може би поел съм пак в неправилна посока,
Дано съдбата този път не е така жестока.
Разбирам, осъзнавам, сигурно греша,
Поредният ми опит за откриване на сродната душа . . .
__________________
Августин Петров - 09.09.2011
0 коментара:
Публикуване на коментар