За тях . . .

Ето я и новата история, за нея вдъхнових се от...в еуфория

Продължавам да редя, но в друга директория.

Опитвам да следя правилната траектория.

Говоря с мъка, злоба, но не и презрение,

Това е творение за едно мъжко огорчение.

Чудите се къде ли ще насоча моите мисли,

Този път ще пиша за днескашните дрисли.

На път съм да разбия твоята фантазия,

Сори, братко, в тях виждам само безобразия.

Чувства имали всичките жени,

Банално е да казвам, че те са свързани с пари.

Приятелю, няма измама,

Искат злато, продават се за няколко грама.

Мислиш, че е с теб, а се оказвате двама,

Това може ли да се очаква от една истинска дама ?!

Каква ти истина, какви пет лева,

Не я слушай в какво се заклева.

Това не го прави само зoдия Дева,

Свършат ли парите си изпушена „Ева”.

Такива са нашите чудни принцеси,

Умират да се возят в големи Мерцедеси.

Както казах парите са изпята песен,

Сменям посоката за да остана интересен.

Почвам да редя за „малките” момиченца,

Нямат нищо общо, брат, с пролетни кокиченца.

Жалко е да гледаш така отстрани,

Kакво се случва с тези хубави жени.

Как само за минутки

се превръщат в оборотни проститутки.

Нямат си идея какво ли искат,

Могат само от недоволство те да пискат.

Трябва да се бориш за всяко нейно „Да”,

А тя какво прави, слага ти рога!

Забавлява се, с тебе си играе,

А защо го прави, самата тя не знае.

„Момченцата” на пръста си върти,

Тя няма идеал, няма мъж на своите мечти.

Ясна ми е вече ваща’ диагноза,

Стотици фотота, а една и съща поза.

Носа си вирватe когат’ харесват ви изкуствените снимки,

Натокани, направени, ходещи картинки.

C перверзен поглед чупиш стойки,

Не ви ли писна да сте следващите бройки ?

Имате се всичките за звезди телевизионни,

Кога ли ще излезете от филмите анимационни?

Почвам да се отвращавам от женската порода,

Малката, тези номера не са вече на мода.

Тя не знае как да вземе,

тя не знае какво ли да даде,

Кога ли ще пораснеш, няма време,

в главата си просто едно изгубено хлапе.

За нищо и никога не се извинява,

Помни ми думата, после тя ще съжалява.

Ти даваш й всичко, символизираш го с цвете,

А тя връща ти единствено болка в ръцете.

Изведнъж си мисли, че решава,

Тръгва, заминава, само парфюмът й остава.

Ще минат други и ще осъзнае,

Какво загубила е и тя самата няма да се трае.

Молех да се върнеш ти при мен,

Теб сънувах всяка нощ, тебе чаках всеки ден.

Може би четеш и искаш да е безразлично,

Да се самоубеждаваш, за теб е толкова типично.

След време ще боли, но няма лек,

Защото някога отказа да си по-добър човек.

Всяка раздяла е студена като лед,

Защо изоставаш назад след като аз продължавам напред?

Честно, разбирам, че си отвътре болнава,

Но не проумявам защо реши да останеш такава.

По-нататък ще се питаш какви са твоите грехове,

Надявам се да осъзнаеш защо били сме на различни брегове.

Над нас стоят противоположни Богове,

Ти добавяй приятелчета в нета, аз ще покорявам върхове.

Душата изнася последна присъда,

Ти си там където бях, но не искам да бъда!

И да искаш няма да забравиш как до мене си стояла,

Безбройни нощи в които с мене ти си спала.

А дали ще можеш с ръка на сърцето,

Да кажеш „Не ми пука, ето, забравих му дори и лицето”?

В главата си от мен ще чуваш гласове,

При всеки рев зловещ на нечий БМВ.

После тъжен, отиваш на „Левента”,

Спомените с нея минават като на лента.

Наблюдаваш звездите, слушаш песнички „депре”,

Какво да кажа, поредното добро измамено момче.

За нищо не се сърдя, май всичко между нас е ясно,

Аз оставам себе си, благодаря ти бе прекрасно.

Леглото си отново превръщаш във бордей,

А ти за мен оставаш поредния трофей.

На дискотека в тоз момент тя се весели,

Толкова е радостна, от кеф си се напи.

Във „Фейса” късно гледаш от екрана

Как си поства оная пуста песен на Лияна.

По дяволите, никой ли не чува моя зов?

Ох, защо не е любов . . .
____________________________________

Августин Петров - 21.07.2011