Августин Петров - 26.06.2012г.
_____________________________
Не съм Ви някъв’ рапър, редя си щот’ си искам,
Болката понасям, не ще ме видиш да пискам.
Баща ми не е богат, не карам Мерцедеси,
И малък принц не съм, но все още вярвам във принцеси.
Стилът ми старомоден, нямам маркови дрешки,
Сърцето ми не е касичка, чувствата не са купешки.
Битието ни е тъжно, не ви приказвам смешки,
Не съм звезда направена, а творец в отдел „Бележки”.
От опита се уча, не повтарям едни и същи грешки,
Всеки се оплаква, били им времената тежки.
Продължавах все нагоре, и никога не се отказвах,
Не станах това което съм, защото се подмазвах.
Не стигнах докъдето стигнал съм, защото се навеждах,
Винаги глава надигал съм, нова битка всеки ден повеждах.
Не се гледам в огледалото, не правя снимки за Фейсбука,
Същия като в началото, търся в стиховете си пролука.
От много години насам, духом все съм сам,
Може да идвам оттам, но не ме е срам.
Безчувствието още е там, раздават го на килограм,
Казват, дрогата е изход, знам, но не ще докосна дори и грам.
Ето, че идвам отсам, придвижвам се едвам,
Запътил съм се натам, в сърцето ми не липсва плам.
Поредно разочерование преглъщам, зад гръб не се обръщам,
Назад не се връщам, нова страница разгръщам.
И това не е просто песен, това съм аз, на душата огледало,
И това не е просто плевел, а цвете от слънце изгоряло !
Аз няма да съм като вас, внимавайте злобари,
Слънце светло може и да топли, но може и да пари.
Защото бързо разпознава се врагът в бойните доспехи,
Но лесно заблуждават лошите, носейки слънчеви дрехи.
Няма да съм роля, във ваш измислен театър,
Мен държи ме воля, а вас ви вее вятър!
Не съм актьор в пиеса, не се крия зад завеса,
Не Ви търся интереса, не го правя за да ви хареса.
Злото, учестено с нокти по душата драска,
Не говоря наизустено и не нося маска.
На никой не слугувам, няма да съм роб в плантация,
Скоро сигурно ще се сбогувам, не очаквам адмирация.
Отказвам да съм пешка, от игри ми писна, брат,
Гледам Ви предатели с надсмешка, винаги съм в шах, но няма да съм мат.
Казаха, че сме свободни да бъдем индивидуалисти,
Но след раните прободни, всички стават егоисти.
Заразено е от бяс, обществото ни кърви,
Ето това бях аз, сега кажи какъв си ти . . .
0 коментара:
Публикуване на коментар